Има маршрути, които ги караш, за да стигнеш някъде, и такива, при които самият път е причината да тръгнеш. Пътят от Свиленград към Ивайловград през Света Марина определено е от вторите.
Не е някакъв екстремен маршрут и не ти трябва специално подготвен мотор. Основният път е асфалтов и може спокойно да се мине със спортен, naked, туристически или adventure мотор. Но ако трябва да избирам с какво бих го карал за цял ден, туристически мотор, adventure или ендуро пасват най-добре на характера му.
Причината е проста — освен хубавия асфалтов път има места, на които си струва да спреш, има какво да разгледаш, а ако си с подходящ мотор, можеш да се отклониш и от асфалта.
От Свиленград към завоите
От Свиленград маршрутът тръгва в посока Любимец, а след това постепенно оставяш равния път зад себе си и започва по-интересната част към Ивайловград.
Колкото повече навлизаш към Източните Родопи, толкова повече се променя и пътят. Започват изкачванията, завоите стават един след друг и движението обикновено е доста по-спокойно от основните пътища.
Точно частта през Света Марина е една от любимите ми.
Има хубава поредица от завои при изкачването и това е от онези места, на които не ти трябва висока скорост, за да ти е приятно. Просто намираш ритъма на пътя и караш.
След изкачването идва и едно много подходящо място за първа спирка.
Света Марина и разклонът за Глухите камъни
Горе, след поредицата от завои, е разклонът към Глухите камъни.
Дори и да не продължавам към самото светилище, мястото е добро за кратка спирка. Наоколо вече си сред планината, трафикът е малък и усещането е съвсем различно от това само преди десетки километри около Свиленград.
Тук обаче има една важна подробност.
Пътят към Глухите камъни не е част от асфалтовия маршрут.
След отбивката започва черен горски път. Според туристическата информация достъпът до комплекса продължава по непавиран участък, а след това и пеша. Самият район е много красив и си заслужава, но ако си със спортен мотор или с тежък пътен туристически мотор, не бих тръгнал надолу само защото на картата изглежда близо.
С adventure или ендуро вече е друга история.
И пак — условията трябва да се преценят на място. Един черен път през лятото и същият път след няколко дни дъжд могат да бъдат две напълно различни неща.
Глухите камъни са тракийски скален комплекс в Източните Родопи и са една от по-интересните забележителности в района. Ако целта на деня е не само каране, а и разглеждане, спокойно може да им отделиш повече време.
От Света Марина към Ивайловград
Ако останеш на основния път, продължаваш към Ивайловград.
И това според мен е хубавото на целия маршрут — не те кара постоянно да мислиш за крайната точка. Има завои, изкачвания и спускания, гледки към Източните Родопи и достатъчно места, на които просто да намалиш и да се огледаш.
Това не е писта и не бих го представял като маршрут, на който трябва да се ходи за гонене.
По-скоро е път, който е хубав да се кара спокойно.
Особено ако си с човек отзад или сте няколко мотора, може да се получи много добър еднодневен маршрут — каране, няколко спирки, кафе и достатъчно места за разглеждане.
Какъв мотор е подходящ?
Честно казано — почти всеки.
Със спортен мотор завоите със сигурност ще са интересни.
С naked също няма никакъв проблем.
Sport-touring и туристически мотор вероятно са едни от най-добрите варианти, ако идеята е да направиш целия маршрут с няколко спирки.
А adventure или ендуро ти дават още една възможност — да разгледаш част от страничните пътища, без всеки път да се притесняваш къде свършва асфалтът.
За основния маршрут обаче off-road способности не са необходими.
Язовир Ивайловград
Едно от най-впечатляващите места по пътя е районът около язовир Ивайловград.
Самият язовир е огромен, а когато стигнеш до стената, мащабът се усеща още повече.
ВЕЦ „Ивайловград“ е последното стъпало от каскада „Арда“, а язовирната стена е висока 71 метра и е дълга 250 метра. Това е едно от онези инженерни съоръжения, които на живо изглеждат много по-внушително, отколкото на карта.
Има обаче нещо важно:
районът на язовирната стена е стратегически обект и има ограничения за снимане.
Съобразявайте се със знаците на място и не снимайте там, където това е забранено.
Мястото само по себе си определено си заслужава минаването. Не е необходимо всяка спирка да завършва със снимка за Instagram.
Понякога просто спираш, разглеждаш и продължаваш.
Ивайловград
След язовира вече можеш да продължиш към Ивайловград.
Ако си тръгнал само за карането, градът може спокойно да бъде крайната точка, място за почивка, хапване или кафе, преди да решиш накъде продължава денят.
Ако обаче искаш да съчетаеш маршрута с разглеждане, районът предлага доста повече.
Едно от местата, които си струва да се посетят, е антична вила „Армира“, намираща се край Ивайловград.
Вилата е от римската епоха и е известна най-вече с мраморната си украса и запазените подови мозайки. Не е просто отбивка за пет минути и ако решиш да я разгледаш, по-добре предвиди време за нея.
В района има и още исторически и природни забележителности, така че маршрутът спокойно може да се превърне от няколко часа каране в цял ден.
Ако искаш само да караш
Едно от хубавите неща на този маршрут е, че не си длъжен да посещаваш абсолютно всичко.
Можеш да направиш съвсем прост вариант:
Свиленград → Любимец → Света Марина → язовир Ивайловград → Ивайловград
Спираш горе при разклона за Глухите камъни, почиваш, продължаваш през завоите и след това към язовира.
И толкова.
Получаваш хубав мото ден без необходимост от предварително планиране на десет забележителности.
А ако имаш повече време, започваш да добавяш Глухите камъни, Вила Армира и останалите места около Ивайловград.
Струва ли си?
За мен — да.
Особено ако си от Южна България, маршрутът Свиленград – Ивайловград през Света Марина определено си заслужава да бъде каран поне веднъж.
Има достатъчно завои, за да бъде интересен с мотор, но същевременно не е маршрут, който изисква някаква специална подготовка.
Основният път е подходящ за практически всякакъв мотор.
Ако си с туристически, adventure или ендуро, маршрутът просто ти дава малко повече свобода — можеш да останеш цял ден в района и ако видиш интересна отбивка, не е задължително приключението да свърши заедно с асфалта.
Точно такива пътища са и идеята зад BalkanRider.
Не просто да стигнем от точка А до точка Б.
А да намерим хубавия път между тях.
Информация за маршрута
Маршрут: Свиленград → Любимец → Света Марина → язовир Ивайловград → Ивайловград
Настилка по основния маршрут: асфалт
Характер: завои, изкачвания и планински участъци
Подходящ за: практически всички видове мотори
Най-подходящ: touring, sport-touring, adventure и enduro
Черни участъци: само при допълнителни отбивки, например към Глухите камъни
Подходящ за: еднодневна разходка